14 мая 2020 г., 17:25

На времето

1.1K 0 0

НА ВРЕМЕТО

 

На времето и аз бях лекар,

на болничка аз Главен бях.

И вярно служих, не бях шмекер.

И в „комунизма“ оцелях !

 

Нещата си като оглеждах,

на тези спомени се спрях,

със много хъс и със надежда,

аз младостта си извърваха.

 

Във болничката неголяма,

с завързани очи вървях,

една слушалка,друго нямах,

но медицината крепях!

 

Не бях снабден със апарати,

но винаги напред вървях!

От липсата им човек пати,

но отчаен  аз не спрях!

 

Аз във практиката неголяма,

от болест много съм лишил

 и помощи от вънка нямах,

в слушалката си бях се скрил!

 

Сега  нещата са различни,

консулти,проби,мъдреци,

а и линейки най-различни

а и по-малко хитреци.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...