14 мая 2020 г., 17:25

На времето

1.1K 0 0

НА ВРЕМЕТО

 

На времето и аз бях лекар,

на болничка аз Главен бях.

И вярно служих, не бях шмекер.

И в „комунизма“ оцелях !

 

Нещата си като оглеждах,

на тези спомени се спрях,

със много хъс и със надежда,

аз младостта си извърваха.

 

Във болничката неголяма,

с завързани очи вървях,

една слушалка,друго нямах,

но медицината крепях!

 

Не бях снабден със апарати,

но винаги напред вървях!

От липсата им човек пати,

но отчаен  аз не спрях!

 

Аз във практиката неголяма,

от болест много съм лишил

 и помощи от вънка нямах,

в слушалката си бях се скрил!

 

Сега  нещата са различни,

консулти,проби,мъдреци,

а и линейки най-различни

а и по-малко хитреци.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...