14 мая 2020 г., 17:25

На времето

1.1K 0 0

НА ВРЕМЕТО

 

На времето и аз бях лекар,

на болничка аз Главен бях.

И вярно служих, не бях шмекер.

И в „комунизма“ оцелях !

 

Нещата си като оглеждах,

на тези спомени се спрях,

със много хъс и със надежда,

аз младостта си извърваха.

 

Във болничката неголяма,

с завързани очи вървях,

една слушалка,друго нямах,

но медицината крепях!

 

Не бях снабден със апарати,

но винаги напред вървях!

От липсата им човек пати,

но отчаен  аз не спрях!

 

Аз във практиката неголяма,

от болест много съм лишил

 и помощи от вънка нямах,

в слушалката си бях се скрил!

 

Сега  нещата са различни,

консулти,проби,мъдреци,

а и линейки най-различни

а и по-малко хитреци.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...