Всяка втора жена щом се казва Мария,
как сред всичките тях свойта аз ще открия?
Размишлявал така песимистът с години -
мъж самотен, с очи зеленикавосини.
И сънувал в зори как обръща земята
да я търси. А тя като лъч пред вратата
се явила сама в ден така безнадежден,
че излъчвал тъма, всеобхватна, безбрежна.
Но лъчът засиял, а денят се събудил
и мъжът подразбрал с малко страх и почуда:
пред вратата му днес любовта на сърцето
с тънък женски финес го превзема... И ето ...