На всички Марии
Всяка втора жена щом се казва Мария,
как сред всичките тях свойта аз ще открия?
Размишлявал така песимистът с години -
мъж самотен, с очи зеленикавосини.
И сънувал в зори как обръща земята
да я търси. А тя като лъч пред вратата
се явила сама в ден така безнадежден,
че излъчвал тъма, всеобхватна, безбрежна.
Но лъчът засиял, а денят се събудил
и мъжът подразбрал с малко страх и почуда:
пред вратата му днес любовта на сърцето
с тънък женски финес го превзема... И ето
той разтворил душа да прегърне жената,
а страхът оглушал, скрил се в предната дата.
И така заживял, влюбен в свойта Мария.
Бил щастлив и разбрал - със сърцето открил я.
Как ще сбърка, че друга е за него родена!
Не жена, не съпруга, а Мария-вселена!
© Мария Панайотова All rights reserved.
