3 dic 2010, 18:02

На всички нещастни деца

  Poesía
709 0 4

Аз помня всичките писма,

написани до стареца с брада.

Изпратих ги в далечната земя

с надежда, вяра и мечта!

 

И молех аз за влакче с гаричка,

за топка, куче, колело,

но през сълзи преглъщах коледната баничка,

поне парата в мен да е, дано!

 

А татко ми работи във чужбина,

пари събирал да си купим дом.

Нападнали го двама, трима,

ударили го със бутилка ром.

 

Сега е болен и лежи,

а мама хлипа всяка нощ.

Сълзите ù изпълват моите очи.

Дерат душата ми с ръждясал нож.

 

И тази Коледа ще бъде мокра.

Прогизнала от суха нищета.

Часовникът в дванайсет ще изщрака,

сълзите ми ще рукнат във нощта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явление Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Г-жо и аз изпитах състрадание към вашите творби,моите поне са на ученик, а вашите са като от забавачницата, да не кажа нещо повече! Аз ги харесах, много са добри!Вие сте първокласна поетеса и аз се радвам, че сък Ви впечатлил!
  • Ужас. Как не ви е срам да прокламирате млосърдие в такъв нескопосан вид? В първия момент реших, че е някое седем-осем годишно дете, което е написало стих заради училищен проект. Вместо състрадание към лирическия герой, изпитах състрадание към Вас.
  • Благодаря!
  • ееееее ти направо ме уби...предколедно ;(а колко много такива деца има ;(

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...