3 дек. 2010 г., 18:02

На всички нещастни деца

708 0 4

Аз помня всичките писма,

написани до стареца с брада.

Изпратих ги в далечната земя

с надежда, вяра и мечта!

 

И молех аз за влакче с гаричка,

за топка, куче, колело,

но през сълзи преглъщах коледната баничка,

поне парата в мен да е, дано!

 

А татко ми работи във чужбина,

пари събирал да си купим дом.

Нападнали го двама, трима,

ударили го със бутилка ром.

 

Сега е болен и лежи,

а мама хлипа всяка нощ.

Сълзите ù изпълват моите очи.

Дерат душата ми с ръждясал нож.

 

И тази Коледа ще бъде мокра.

Прогизнала от суха нищета.

Часовникът в дванайсет ще изщрака,

сълзите ми ще рукнат във нощта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явление Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Г-жо и аз изпитах състрадание към вашите творби,моите поне са на ученик, а вашите са като от забавачницата, да не кажа нещо повече! Аз ги харесах, много са добри!Вие сте първокласна поетеса и аз се радвам, че сък Ви впечатлил!
  • Ужас. Как не ви е срам да прокламирате млосърдие в такъв нескопосан вид? В първия момент реших, че е някое седем-осем годишно дете, което е написало стих заради училищен проект. Вместо състрадание към лирическия герой, изпитах състрадание към Вас.
  • Благодаря!
  • ееееее ти направо ме уби...предколедно ;(а колко много такива деца има ;(

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...