На всички нещастни деца
Аз помня всичките писма,
написани до стареца с брада.
Изпратих ги в далечната земя
с надежда, вяра и мечта!
И молех аз за влакче с гаричка,
за топка, куче, колело,
но през сълзи преглъщах коледната баничка,
поне парата в мен да е, дано!
А татко ми работи във чужбина,
пари събирал да си купим дом.
Нападнали го двама, трима,
ударили го със бутилка ром.
Сега е болен и лежи,
а мама хлипа всяка нощ.
Сълзите ù изпълват моите очи.
Дерат душата ми с ръждясал нож.
И тази Коледа ще бъде мокра.
Прогизнала от суха нищета.
Часовникът в дванайсет ще изщрака,
сълзите ми ще рукнат във нощта.
© Явление All rights reserved.
