За всички преди теб, който съм докосвала така,
за всички преди теб, които ме целуваха едва,
за всичките, които „обич” ме зовяха,
със тръпнещи ръце, с целувки ме горяха,
за всички, за които бях единствената
и сваляха за мен звездите и луната,
за всичките, които били са тук, до мен
и с пръсти топлили са сивият ми ден –
не сте един и двама – съзнавам го това,
дори да е измама, дори да е лъжа,
желая да ви кажа, че бях щастлива аз
и тук, сега си спомням всеки миг и час. ...