На всички преди теб
За всички преди теб, който съм докосвала така,
за всички преди теб, които ме целуваха едва,
за всичките, които „обич” ме зовяха,
със тръпнещи ръце, с целувки ме горяха,
за всички, за които бях единствената
и сваляха за мен звездите и луната,
за всичките, които били са тук, до мен
и с пръсти топлили са сивият ми ден –
не сте един и двама – съзнавам го това,
дори да е измама, дори да е лъжа,
желая да ви кажа, че бях щастлива аз
и тук, сега си спомням всеки миг и час.
Усмивките, игрите и всеки весел миг,
тъгата и лъжите, и всеки грозен вик,
мечтите недовършени и радостните дни –
усмивките прекършени – „Без мен добре бъди!”.
Ще бъда ли? – Не зная, но пак напред вървя,
не ще да стигна рая, примамва ме света
и после с друг ще бъда, а името в главата ми
ще трия като с гума, докато той държи ръката ми.
Благодаря за всичко – за щастие, сълзи.
От теб не искам нищо – щастлив без мен бъди.
А аз сега заспивам – той кротко спи до мен,
номер еди-кой-си, по номер подреден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
