6 abr 2016, 23:18

На вятъра, любовно

  Poesía
462 0 0

Обичам те, хей!
Как само ми спретваш сонет
от летящи капаци!
Как празнично брулиш
последните сухи листа!
Трамваят дори се поклаща
подобно на паяк,
оплетен във мрежа от жици.
Колите напредват едва.
И целият град е за теб
танцувална площадка.
Завихряш полите на утрото.
Свририш с уста.
Обичам те, хей,
заблуден Южен вятър!
Пред твоята дързост 
последните дни на ноември
просто зяпват с уста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....