6.04.2016 г., 23:18

На вятъра, любовно

454 0 0

Обичам те, хей!
Как само ми спретваш сонет
от летящи капаци!
Как празнично брулиш
последните сухи листа!
Трамваят дори се поклаща
подобно на паяк,
оплетен във мрежа от жици.
Колите напредват едва.
И целият град е за теб
танцувална площадка.
Завихряш полите на утрото.
Свририш с уста.
Обичам те, хей,
заблуден Южен вятър!
Пред твоята дързост 
последните дни на ноември
просто зяпват с уста.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...