Обичам те, хей!
Как само ми спретваш сонет
от летящи капаци!
Как празнично брулиш
последните сухи листа!
Трамваят дори се поклаща
подобно на паяк,
оплетен във мрежа от жици.
Колите напредват едва.
И целият град е за теб
танцувална площадка.
Завихряш полите на утрото.
Свририш с уста.
Обичам те, хей,
заблуден Южен вятър!
Пред твоята дързост
последните дни на ноември
просто зяпват с уста.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
