Зимата не се шегува!

С четка всичко нарисува -

покривите и градинките,

хълмовете и долчинките.

В планината заснежи

хижи, върхове, гори.

Започна с бялата боичка

от най-красивата елхичка.

Високо горе на върха

постави коледна звезда.

А под снежните и клони,

скрити от беди, неволи,

две зайчета бяха се сгушили

да подремнат малко на сушина. 

Гладни бяха, но как във снега,

без да оставят следа,

да достигнат до близкото село,

всичко е тъй  заледено!                                                                

Как да си хапнат хрупкаво зеле?

Тук ще почакат в снежното време!

До елхата, в дънера на една бука

спяха зимен сън в голяма хралупа

татко Мечо и мама Мецана.

Само Мецанко, завит под юргана

буден стои, не заспива,

ококорено гледа, с очичките мига…

Снежно чудо има навън!

Как да заспи зимен сън?

Танцуват снежинките бели,

преде зимата снежни къдели!

Тъй размишляваше, когато видя

стъпки от копита дълбоко в снега.

Ето, зад  елхичките зелени

два чифта рога разклонени

скришом се подават едва…

Но зад тях не се вижда шейна?

Дядо Коледа е още далече…

Стана и облече своето елече.

Повдигна се Мецанко на пръсти

и разпозна през клоните гъсти

своите приятели – елени…

"Нооо, май надушвам проблеми!!!

Зад тях се промъква Вълчан,

гладен, страшен, от всички презрян.

Ох! Опасност голяма!

Дали да не събудя татко и мама?" 

Разкрещя се кресливата врана:

"Тревога! Тревога! Вълчо напада

двата елена - гордостта на гората!

Как точно в тази нощ свята

всички ще допуснем това?"

Вълчо чу и заклати глава.

" Чуйте ме, моля, имате грешка!

Не сте ме разбрали! В заблуда сте тежка!

Пред себе си скоро дадох обет!

Вече ще бъда с нрав кротък и мек!

Вече не съм вълкът кръвожаден,

Живея по начин природосъобразен.

Не желая от мен да живеете наплашени.

Моля, станете мои приятели!"

Нямам какво да ви кажа друго...

Позволете да се случи Коледното чудо!

Първи изскочиха изпод елхата

двете зайчета и му стиснаха ръката.

Двете еленчета поеха дъх.

Вече чужд ще е за тях страхът.

Мецанко събуди Мечо и Меца,

и като взеха буркана с медеца

почерпиха в гората всичките -

и животните, и птичките.

В миг се случи нещо любопитно…

Враната от клона се провикна:

"В знак на общо одобрение

имам важно предложение!

Хрумна ми една промяна!

Нека тук да бъде … Вълчова  поляна!" 

Ех, че радост там настана!

Песни, танци, веселба голяма!

Нейде горе от небето

зазвъняха сто звънчета.

Грейна ярката звезда,

спря препълнена шейна.

Дядо Коледа с усмивка блага

подари на всички за награда

куп подаръци и изненади

и торба със всякакви наслади. 

Късно стана, той им рече,

трябва аз да тръгвам вече.

Радвам се, че тука в планината

с вас живее добрината!

Пожелавам Новата година

за всички да е здрава и щастлива!