31 mar 2007, 0:24

На възглавницата червена роза

  Poesía
660 0 4

На възглавницата червена роза...
лежи тихо сред онемяла белота...

Поглед тъжен... сърце разкъсано...
Червена роза напомняща за празнота...

Мисъл тъжна... лице разплакано...
загуба тежаща... тласкаща към себе си самота...

Червена роза... листенца разпилени...
сред мечти станали на прах...

Червена роза... красота от миг отминал...
душата обгърната е в страх...

Болка, прокрадваща се отникъде...
...отнема покоя...

Тъга обсебваща...
...безпричинно нахлува в съня...

Раздиращи викове сърцето разкъсват...
...отхвърлено, само в тъмнина...

Червена роза скрита сред белота невиждана...
Покрита с кървавата постеля на любов изстинала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...