31 mar 2007, 0:24

На възглавницата червена роза

  Poesía
661 0 4

На възглавницата червена роза...
лежи тихо сред онемяла белота...

Поглед тъжен... сърце разкъсано...
Червена роза напомняща за празнота...

Мисъл тъжна... лице разплакано...
загуба тежаща... тласкаща към себе си самота...

Червена роза... листенца разпилени...
сред мечти станали на прах...

Червена роза... красота от миг отминал...
душата обгърната е в страх...

Болка, прокрадваща се отникъде...
...отнема покоя...

Тъга обсебваща...
...безпричинно нахлува в съня...

Раздиращи викове сърцето разкъсват...
...отхвърлено, само в тъмнина...

Червена роза скрита сред белота невиждана...
Покрита с кървавата постеля на любов изстинала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...