Mar 31, 2007, 12:24 AM

На възглавницата червена роза

  Poetry
656 0 4

На възглавницата червена роза...
лежи тихо сред онемяла белота...

Поглед тъжен... сърце разкъсано...
Червена роза напомняща за празнота...

Мисъл тъжна... лице разплакано...
загуба тежаща... тласкаща към себе си самота...

Червена роза... листенца разпилени...
сред мечти станали на прах...

Червена роза... красота от миг отминал...
душата обгърната е в страх...

Болка, прокрадваща се отникъде...
...отнема покоя...

Тъга обсебваща...
...безпричинно нахлува в съня...

Раздиращи викове сърцето разкъсват...
...отхвърлено, само в тъмнина...

Червена роза скрита сред белота невиждана...
Покрита с кървавата постеля на любов изстинала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...