На XI-а, випуск 1968
489
0
0
По житейските пътеки разтревожени
с ветровете на забрава ще се пръснем.
На различни преживелици подложени,
невъзможно е отново да възкръснем.
Да събудим в нас отколешни премеждия
и шегите, и сълзите неподправени.
Да си спомниме красивата феерия
и да пазим чувства незабравени.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Димитрова Todos los derechos reservados
