На XI-а, випуск 1968
492
0
0
По житейските пътеки разтревожени
с ветровете на забрава ще се пръснем.
На различни преживелици подложени,
невъзможно е отново да възкръснем.
Да събудим в нас отколешни премеждия
и шегите, и сълзите неподправени.
Да си спомниме красивата феерия
и да пазим чувства незабравени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
