На XI-а, випуск 1968
485
0
0
По житейските пътеки разтревожени
с ветровете на забрава ще се пръснем.
На различни преживелици подложени,
невъзможно е отново да възкръснем.
Да събудим в нас отколешни премеждия
и шегите, и сълзите неподправени.
Да си спомниме красивата феерия
и да пазим чувства незабравени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
