11 jul 2008, 14:13

На ъгъла

  Poesía
907 0 21


На ъгъла
ще се изгуби синьото в очите ти,
ще плисне дъжд
и някъде
ще се обади нощна птица.
Ще разреди кръвта ми
твоето отдалечаване,
а вятърът
ще разпилява скъпи мигове.
След ъгъла
на тази улица -
под нощен дъжд
и писък на среднощна птица -
изведнъж -
ще спра да те обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно и красиво изказана емоция! Браво, Ваня!!!
  • Ванче!!!!прекрасен стих!!!
    всеки си има свой ъгъл на раздяла,но го чака и друг ...на нова среща!!!
    поздрави за красотата която си сътворила!
  • Ще спреш да обичаш..хм... и кого ще го боли повече..когато прецениш това, спирай...но да не ни лишиш от удоволствието да четем красивите ти стихове..Защото поет означава болка..., а когато не обичаш и болката си отива...и после...Ваничка..прекрасен стих, силни думи...БЪДИ !
  • Винаги пишеш така хубаво!...
    Поздрави!
  • Ако беше толкова лесно...Един от най-хубавите ти стихове!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...