На забрава ме обрече
Ноща е дълга, плаче тишината,
сълзи горещи парят ми дланта,
като черна птица е душата,
а аз крещя във самота!
На забрава ме обрече
и остави без мечти,
само болка ми донесе
щом прошепна ми: "Върви!"
Една сълза не пророни,
не каза "Сбогом" дори,
една лъжа ми остави
вечно в мен да кърви!
Болката не мога да спра!
Не, не се обръщай сега,
да не видиш моите сълзи
и как ти шепна... ”Прости!"
сълзи горещи парят ми дланта,
като черна птица е душата,
а аз крещя във самота!
На забрава ме обрече
и остави без мечти,
само болка ми донесе
щом прошепна ми: "Върви!"
Една сълза не пророни,
не каза "Сбогом" дори,
една лъжа ми остави
вечно в мен да кърви!
Болката не мога да спра!
Не, не се обръщай сега,
да не видиш моите сълзи
и как ти шепна... ”Прости!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
