Feb 2, 2007, 9:19 PM

На забрава ме обрече

  Poetry
1K 0 8
Ноща е дълга, плаче тишината,
сълзи горещи парят ми дланта,
като черна птица е душата,
а аз крещя във самота!

На забрава ме обрече
и остави без мечти,
само болка ми донесе
щом прошепна ми: "Върви!"

Една сълза не пророни,
не каза "Сбогом" дори,
една лъжа ми остави
вечно в мен да кърви!

Болката не мога да спра!
Не, не се обръщай сега,
да не видиш моите сълзи
и как ти шепна... ”Прости!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжен и същевременно - чудесен стих! 6 от мен!!!
  • Здравей,Креми!Благодаря!
  • Здравей,Гери!Нямам албума на Емилия,но ако ми изпратиш тази песен,много ще ме зарадваш,сигурно е хубава!
  • "Не! Не се обръщай,
    че ще чуеш ти
    как прошепвам:"Остани!"
    Миг да се забавиш
    и ще видиш ти
    най- горещите сълзи..
    Болата да спра-
    няма как...
    Не! Не се обръщай пак.."

    Случайна или умишлена е приликата на последния ти куплет с тази песен на фолкзвездата Емилия?
  • Здравейте!В последно време само тъжни неща ми се случват,благодаря за поздравите на всички!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...