Feb 2, 2007, 9:19 PM

На забрава ме обрече

  Poetry
1K 0 8
Ноща е дълга, плаче тишината,
сълзи горещи парят ми дланта,
като черна птица е душата,
а аз крещя във самота!

На забрава ме обрече
и остави без мечти,
само болка ми донесе
щом прошепна ми: "Върви!"

Една сълза не пророни,
не каза "Сбогом" дори,
една лъжа ми остави
вечно в мен да кърви!

Болката не мога да спра!
Не, не се обръщай сега,
да не видиш моите сълзи
и как ти шепна... ”Прости!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжен и същевременно - чудесен стих! 6 от мен!!!
  • Здравей,Креми!Благодаря!
  • Здравей,Гери!Нямам албума на Емилия,но ако ми изпратиш тази песен,много ще ме зарадваш,сигурно е хубава!
  • "Не! Не се обръщай,
    че ще чуеш ти
    как прошепвам:"Остани!"
    Миг да се забавиш
    и ще видиш ти
    най- горещите сълзи..
    Болата да спра-
    няма как...
    Не! Не се обръщай пак.."

    Случайна или умишлена е приликата на последния ти куплет с тази песен на фолкзвездата Емилия?
  • Здравейте!В последно време само тъжни неща ми се случват,благодаря за поздравите на всички!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...