На забрава ме обрече
Ноща е дълга, плаче тишината,
сълзи горещи парят ми дланта,
като черна птица е душата,
а аз крещя във самота!
На забрава ме обрече
и остави без мечти,
само болка ми донесе
щом прошепна ми: "Върви!"
Една сълза не пророни,
не каза "Сбогом" дори,
една лъжа ми остави
вечно в мен да кърви!
Болката не мога да спра!
Не, не се обръщай сега,
да не видиш моите сълзи
и как ти шепна... ”Прости!"
сълзи горещи парят ми дланта,
като черна птица е душата,
а аз крещя във самота!
На забрава ме обрече
и остави без мечти,
само болка ми донесе
щом прошепна ми: "Върви!"
Една сълза не пророни,
не каза "Сбогом" дори,
една лъжа ми остави
вечно в мен да кърви!
Болката не мога да спра!
Не, не се обръщай сега,
да не видиш моите сълзи
и как ти шепна... ”Прости!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
