BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
23 jul 2009, 21:30

На Забравения 

  Poesía » Otra
481 0 4

А в началото бе мракът.

Като дни секундите течаха,

преливащи от самота и болка.

Но в живота - пясъчен часовник,

те само прости песъчинки бяха...


В миг жадуван се пробудих,

изгревът - тъй стар и вечно нов -

с лъчите си целуна моите очи,

и пламна огън на надежда в тях,

надежда да открия пак любов...


Но в друг свят бях попаднал -

сам дори в средата на тълпата...

Там, сред цялата омраза, бе и ти.

Като летен дъжд дойде и си отиде,

бледа сянка на това, що бе преди...


Помислих си: "Животът е тъй сив!"

И побягнах, върнах се при самотата,

че без теб да бъда - тази болка

поне напомня, че съм още жив...

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??