На Забравения
А в началото бе мракът.
Като дни секундите течаха,
преливащи от самота и болка.
Но в живота - пясъчен часовник,
те само прости песъчинки бяха...
В миг жадуван се пробудих,
изгревът - тъй стар и вечно нов -
с лъчите си целуна моите очи,
и пламна огън на надежда в тях,
надежда да открия пак любов...
Но в друг свят бях попаднал -
сам дори в средата на тълпата...
Там, сред цялата омраза, бе и ти.
Като летен дъжд дойде и си отиде,
бледа сянка на това, що бе преди...
Помислих си: "Животът е тъй сив!"
И побягнах, върнах се при самотата,
че без теб да бъда - тази болка
поне напомня, че съм още жив...
© Александър All rights reserved.
