Jul 23, 2009, 9:30 PM

На Забравения 

  Poetry » Other
546 0 4
А в началото бе мракът.
Като дни секундите течаха,
преливащи от самота и болка.
Но в живота - пясъчен часовник,
те само прости песъчинки бяха...
В миг жадуван се пробудих,
изгревът - тъй стар и вечно нов -
с лъчите си целуна моите очи,
и пламна огън на надежда в тях,
надежда да открия пак любов...
Но в друг свят бях попаднал -
сам дори в средата на тълпата... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Random works
: ??:??