7 abr 2021, 11:57

На заем

  Poesía
420 0 5

Крепя си си живота на твоите плещи,
подръж ме, поне още няколко мига.
Постой си при мене, във своето вкъщи,
душата ти топла да чувствам ми стига.

Тежа ли ти вечер, когато заспивам
на твоята толкова крехка снага
и през главата и двете завивам
от страх да осъмна сама.

Презирам се. Искам ти прошка,
че моята лодка се дави в морето
и егоистично превръщам те в котва,
за да не отплавам в небитието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О да, напълно съм съгласен.
  • Напълно си прав! Хубаво е да имаш на кого да се опреш. Но, понякога трябва да се изправиш сам, защото неусетно може да повлечеш някого със себе си, към не особено приятни места.
  • Бисерка, тъжно е това, което си написала, но много нежно звучи, и пълно със загриженост. Обаче се замислих... когато се опираме на някого, дали трябва да се презрем? Според мене не. Защото днеска аз, утре ти, дет се вика. Смятам че животът е един обмен, понякога един човек има нужда от подкрепа, послед другият. Аз примерно никога не бих се ядосал на някой мой близък ако се подпре на мене или ме ползва за котва. Защо ли да се ядосам на себе си, ако имам нужда от подобно нещо (стига естествено да е искрено, не говоря за разни използвачески истории)? Според мене нежност трябва и към теб самата. Все пак си скъпоценно дете на Бог (ако не вярваш в Бог, все на някого си скъпоценно дете). Извинявай, ако съм се разприказвал. Поздравления за хубавия стих! 😊
  • Имам чувство, че търсиш подкрепа от някой ,който е крехък. Слъчва се понякога и това и е по добро от самота
  • Аз само от душата си пиша. Благодаря ти!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...