Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
7 abr 2021, 11:57

На заем 

  Poesía
240 0 5

Крепя си си живота на твоите плещи,
подръж ме, поне още няколко мига.
Постой си при мене, във своето вкъщи,
душата ти топла да чувствам ми стига.

Тежа ли ти вечер, когато заспивам
на твоята толкова крехка снага
и през главата и двете завивам
от страх да осъмна сама.

Презирам се. Искам ти прошка,
че моята лодка се дави в морето
и егоистично превръщам те в котва,
за да не отплавам в небитието.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О да, напълно съм съгласен.
  • Напълно си прав! Хубаво е да имаш на кого да се опреш. Но, понякога трябва да се изправиш сам, защото неусетно може да повлечеш някого със себе си, към не особено приятни места.
  • Бисерка, тъжно е това, което си написала, но много нежно звучи, и пълно със загриженост. Обаче се замислих... когато се опираме на някого, дали трябва да се презрем? Според мене не. Защото днеска аз, утре ти, дет се вика. Смятам че животът е един обмен, понякога един човек има нужда от подкрепа, послед другият. Аз примерно никога не бих се ядосал на някой мой близък ако се подпре на мене или ме ползва за котва. Защо ли да се ядосам на себе си, ако имам нужда от подобно нещо (стига естествено да е искрено, не говоря за разни използвачески истории)? Според мене нежност трябва и към теб самата. Все пак си скъпоценно дете на Бог (ако не вярваш в Бог, все на някого си скъпоценно дете). Извинявай, ако съм се разприказвал. Поздравления за хубавия стих! 😊
  • Имам чувство, че търсиш подкрепа от някой ,който е крехък. Слъчва се понякога и това и е по добро от самота
  • Аз само от душата си пиша. Благодаря ти!!!
Propuestas
: ??:??