Apr 7, 2021, 11:57 AM

На заем

  Poetry
419 0 5

Крепя си си живота на твоите плещи,
подръж ме, поне още няколко мига.
Постой си при мене, във своето вкъщи,
душата ти топла да чувствам ми стига.

Тежа ли ти вечер, когато заспивам
на твоята толкова крехка снага
и през главата и двете завивам
от страх да осъмна сама.

Презирам се. Искам ти прошка,
че моята лодка се дави в морето
и егоистично превръщам те в котва,
за да не отплавам в небитието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • О да, напълно съм съгласен.
  • Напълно си прав! Хубаво е да имаш на кого да се опреш. Но, понякога трябва да се изправиш сам, защото неусетно може да повлечеш някого със себе си, към не особено приятни места.
  • Бисерка, тъжно е това, което си написала, но много нежно звучи, и пълно със загриженост. Обаче се замислих... когато се опираме на някого, дали трябва да се презрем? Според мене не. Защото днеска аз, утре ти, дет се вика. Смятам че животът е един обмен, понякога един човек има нужда от подкрепа, послед другият. Аз примерно никога не бих се ядосал на някой мой близък ако се подпре на мене или ме ползва за котва. Защо ли да се ядосам на себе си, ако имам нужда от подобно нещо (стига естествено да е искрено, не говоря за разни използвачески истории)? Според мене нежност трябва и към теб самата. Все пак си скъпоценно дете на Бог (ако не вярваш в Бог, все на някого си скъпоценно дете). Извинявай, ако съм се разприказвал. Поздравления за хубавия стих! 😊
  • Имам чувство, че търсиш подкрепа от някой ,който е крехък. Слъчва се понякога и това и е по добро от самота
  • Аз само от душата си пиша. Благодаря ти!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...