На заспиване
На заспиване
Със погледа към празното легло,
ме стяга в ляво, болката позната.
Не се събличам. Лампите гася.
И като скитник лягам на земята.
Тогава, през заключени врати
ти идваш. С тъмнината ме обгръщаш.
И толкоз тихо е, а чувам как кънти
гласът ти, във опразнената къща.
Към теб ръцете си, как искам да протегна.
Усещам в тъмното и погледа ти- оня,
за първи път, със който ти ме жегна.
Но не помръдвам, да не те прогоня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
