На заспиване
Със погледа към празното легло,
ме стяга в ляво, болката позната.
Не се събличам. Лампите гася.
И като скитник лягам на земята.
Тогава, през заключени врати
ти идваш. С тъмнината ме обгръщаш.
И толкоз тихо е, а чувам как кънти
гласът ти, във опразнената къща.
Към теб ръцете си, как искам да протегна.
Усещам в тъмното и погледа ти- оня,
за първи път, със който ти ме жегна.
Но не помръдвам, да не те прогоня.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
