На заспиване
На заспиване
Със погледа към празното легло,
ме стяга в ляво, болката позната.
Не се събличам. Лампите гася.
И като скитник лягам на земята.
Тогава, през заключени врати
ти идваш. С тъмнината ме обгръщаш.
И толкоз тихо е, а чувам как кънти
гласът ти, във опразнената къща.
Към теб ръцете си, как искам да протегна.
Усещам в тъмното и погледа ти- оня,
за първи път, със който ти ме жегна.
Но не помръдвам, да не те прогоня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
