Срещнах те толкова късно, едва сега,
ала от мен да те отнеме иска злата съдба.
Вярвай, ако сълзите ми са жива вода,
за миг няма да спра да плача.
Всички до една ще събера
и на теб с надежда ще ги поднеса.
Не ще позволя на никой да те нарани,
защото не искам да виждам как те боли.
За теб ще се превърна в красива звезда,
която е готова да падне,
за да сбъдне всяка твоя мечта.
Не ще позволя на нищо да те отнеме,
не и сега, когато знам, че ти си до мене.
Знам колко студен е ножът
и колко дълбоко реже.
Но не бой се!
На две ще разрежа своето сърце
и половината ще оставя в твоите ръце.
Така знам -
заедно ще оцелеем.
Но без теб -
наполовина ще бъда човек.
Наполовина ще живея
и никога вече няма да се смея.
Но спокойна бъди,
без оръжие за теб ще се боря дори.
Ще поваля тази зла съдба
и така заедно ще останем дори във вечността!
© Владимир Петков Todos los derechos reservados