4 abr 2008, 7:52

На Зори

  Poesía
944 0 1

Срещнах те толкова късно, едва сега,

ала от мен да те отнеме иска злата съдба.

Вярвай, ако сълзите ми са жива вода,

за миг няма да спра да плача.

Всички до една ще събера

и на теб с надежда ще ги поднеса.

Не ще позволя на никой да те нарани,

защото не искам да виждам как те боли.

За теб ще се превърна в красива звезда,

която е готова да падне,

за да сбъдне всяка твоя мечта.

Не ще позволя на нищо да те отнеме,

не и сега, когато знам, че ти си до мене.

Знам колко студен е ножът

и колко дълбоко реже.

Но не бой се!

На две ще разрежа своето сърце

и половината ще оставя в твоите ръце.

Така знам -

заедно ще оцелеем.

Но без теб -

наполовина ще бъда човек.

Наполовина ще живея

и никога вече няма да се смея.

Но спокойна бъди,

без оръжие за теб ще се боря дори.

Ще поваля тази зла съдба

и така заедно ще останем дори във вечността!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...