4.04.2008 г., 7:52

На Зори

941 0 1

Срещнах те толкова късно, едва сега,

ала от мен да те отнеме иска злата съдба.

Вярвай, ако сълзите ми са жива вода,

за миг няма да спра да плача.

Всички до една ще събера

и на теб с надежда ще ги поднеса.

Не ще позволя на никой да те нарани,

защото не искам да виждам как те боли.

За теб ще се превърна в красива звезда,

която е готова да падне,

за да сбъдне всяка твоя мечта.

Не ще позволя на нищо да те отнеме,

не и сега, когато знам, че ти си до мене.

Знам колко студен е ножът

и колко дълбоко реже.

Но не бой се!

На две ще разрежа своето сърце

и половината ще оставя в твоите ръце.

Така знам -

заедно ще оцелеем.

Но без теб -

наполовина ще бъда човек.

Наполовина ще живея

и никога вече няма да се смея.

Но спокойна бъди,

без оръжие за теб ще се боря дори.

Ще поваля тази зла съдба

и така заедно ще останем дори във вечността!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...