4 апр. 2008 г., 07:52

На Зори

934 0 1

Срещнах те толкова късно, едва сега,

ала от мен да те отнеме иска злата съдба.

Вярвай, ако сълзите ми са жива вода,

за миг няма да спра да плача.

Всички до една ще събера

и на теб с надежда ще ги поднеса.

Не ще позволя на никой да те нарани,

защото не искам да виждам как те боли.

За теб ще се превърна в красива звезда,

която е готова да падне,

за да сбъдне всяка твоя мечта.

Не ще позволя на нищо да те отнеме,

не и сега, когато знам, че ти си до мене.

Знам колко студен е ножът

и колко дълбоко реже.

Но не бой се!

На две ще разрежа своето сърце

и половината ще оставя в твоите ръце.

Така знам -

заедно ще оцелеем.

Но без теб -

наполовина ще бъда човек.

Наполовина ще живея

и никога вече няма да се смея.

Но спокойна бъди,

без оръжие за теб ще се боря дори.

Ще поваля тази зла съдба

и така заедно ще останем дори във вечността!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...