11 jun 2006, 23:11

На зърна

  Poesía
780 0 2

На зърна
Стои потта ми
Недоохладена
Розова е
Като пъпки
Недоразцъфтели

Сърби ме
Цялото тяло
Затова по цял ден пия
Под хладната сянка

Под масата е легнал и спи
Най-добрия ми приятел
Без да знам породата му
Виждам че е недохранен

В този момент измислям песничка
За щастието да се родиш под друго име
Нова маска да имаш
И нови очи да криеш

Кучето се събужда
И почесва
Братовчедите си

Те на скоци бягат
И прескачат своите проблеми

Хубаво е под сянката
Но още по-хубаво е да си у дома

28.05.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...