11.06.2006 г., 23:11

На зърна

777 0 2

На зърна
Стои потта ми
Недоохладена
Розова е
Като пъпки
Недоразцъфтели

Сърби ме
Цялото тяло
Затова по цял ден пия
Под хладната сянка

Под масата е легнал и спи
Най-добрия ми приятел
Без да знам породата му
Виждам че е недохранен

В този момент измислям песничка
За щастието да се родиш под друго име
Нова маска да имаш
И нови очи да криеш

Кучето се събужда
И почесва
Братовчедите си

Те на скоци бягат
И прескачат своите проблеми

Хубаво е под сянката
Но още по-хубаво е да си у дома

28.05.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...