Jun 11, 2006, 11:11 PM

На зърна

  Poetry
776 0 2

На зърна
Стои потта ми
Недоохладена
Розова е
Като пъпки
Недоразцъфтели

Сърби ме
Цялото тяло
Затова по цял ден пия
Под хладната сянка

Под масата е легнал и спи
Най-добрия ми приятел
Без да знам породата му
Виждам че е недохранен

В този момент измислям песничка
За щастието да се родиш под друго име
Нова маска да имаш
И нови очи да криеш

Кучето се събужда
И почесва
Братовчедите си

Те на скоци бягат
И прескачат своите проблеми

Хубаво е под сянката
Но още по-хубаво е да си у дома

28.05.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...