limeruna (Йоана) limeruna (Йоана)
49 570
27 feb 2016, 16:21  

Наблюдател

554 0 6


Люлее се животът между изтока и запада,

между сън и спънат ребус, във намусена загадка,

и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,

и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...

Насочена надеждата... никого не чака,

тръгнала по своя път извира все отвсякъде.

Но защо един копнежник се е свил...

и наблюдава... и пълзи измислен залез...
и животът отминава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Благодаря, Руми! И на теб ти желая много надежда и красота в живота...
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Пожелавам ти много красиви и реални залези, съчетани с надежда, която никога не умира! Поздрав, Йоана!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Благодаря ви
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    И аз като Мисана, с възхита ще се връщам към магичната образност на този стих и ще се уча на философско мислене...
    Привет, Йоана!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    В този поетичен текст лежи свита на кълбо една тиха носталгия. Тя струи в топъл матов цвят от последните 5 реда, провокирана от първите 4. Имаш много нестандартно чувство за естетика, Лимеруна. Веднъж докоснал се до него, читателят получава осезаемо желание да се връща отново и отново и да препрочита написаното, притеглен от магичната ти образност. Поздравление!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0