Наблюдател

Поэзия » Философская, Другая

550 0 6

Люлее се животът между изтока и запада,

между сън и спънат ребус, във намусена загадка,

и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,

и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...

Насочена надеждата... никого не чака,

тръгнала по своя път извира все отвсякъде.

Но защо един копнежник се е свил...

и наблюдава... и пълзи измислен залез...
и животът отминава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Благодаря, Руми! И на теб ти желая много надежда и красота в живота...

2016-02-29T20:30:47+02:00
rumbic (Руми)

Пожелавам ти много красиви и реални залези, съчетани с надежда, която никога не умира! Поздрав, Йоана!

2016-02-29T12:08:15+02:00
limeruna (Йоана)

Благодаря ви

2016-02-29T07:02:59+02:00
voda (Елица Ангелова)

И аз като Мисана, с възхита ще се връщам към магичната образност на този стих и ще се уча на философско мислене...
Привет, Йоана!

2016-02-27T23:01:07+02:00
vega666 (Младен Мисана)

В този поетичен текст лежи свита на кълбо една тиха носталгия. Тя струи в топъл матов цвят от последните 5 реда, провокирана от първите 4. Имаш много нестандартно чувство за естетика, Лимеруна. Веднъж докоснал се до него, читателят получава осезаемо желание да се връща отново и отново и да препрочита написаното, притеглен от магичната ти образност. Поздравление!

2016-02-27T18:53:41+02:00