27.02.2016 г., 16:21  

Наблюдател

546 0 6


Люлее се животът между изтока и запада,

между сън и спънат ребус, във намусена загадка,

и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,

и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...

Насочена надеждата... никого не чака,

тръгнала по своя път извира все отвсякъде.

Но защо един копнежник се е свил...

и наблюдава... и пълзи измислен залез...
и животът отминава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Руми! И на теб ти желая много надежда и красота в живота...
  • Пожелавам ти много красиви и реални залези, съчетани с надежда, която никога не умира! Поздрав, Йоана!
  • Благодаря ви
  • И аз като Мисана, с възхита ще се връщам към магичната образност на този стих и ще се уча на философско мислене...
    Привет, Йоана!
  • В този поетичен текст лежи свита на кълбо една тиха носталгия. Тя струи в топъл матов цвят от последните 5 реда, провокирана от първите 4. Имаш много нестандартно чувство за естетика, Лимеруна. Веднъж докоснал се до него, читателят получава осезаемо желание да се връща отново и отново и да препрочита написаното, притеглен от магичната ти образност. Поздравление!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...