limeruna (Йоана)
564 3371
27.02.2016 г., 16:21 ч.  

Наблюдател 

  Поезия » Философска, Друга
366 0 6


Люлее се животът между изтока и запада,

между сън и спънат ребус, във намусена загадка,

и ехти красива мисъл - порив паднал на земята,

и крещи в измислен фокус, и се стели в светлината...

Насочена надеждата... никого не чака,

тръгнала по своя път извира все отвсякъде.

Но защо един копнежник се е свил...

и наблюдава... и пълзи измислен залез...
и животът отминава.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Руми! И на теб ти желая много надежда и красота в живота...
  • Пожелавам ти много красиви и реални залези, съчетани с надежда, която никога не умира! Поздрав, Йоана!
  • Благодаря ви
  • И аз като Мисана, с възхита ще се връщам към магичната образност на този стих и ще се уча на философско мислене...
    Привет, Йоана!
  • В този поетичен текст лежи свита на кълбо една тиха носталгия. Тя струи в топъл матов цвят от последните 5 реда, провокирана от първите 4. Имаш много нестандартно чувство за естетика, Лимеруна. Веднъж докоснал се до него, читателят получава осезаемо желание да се връща отново и отново и да препрочита написаното, притеглен от магичната ти образност. Поздравление!
  • "Но защо един копнежник се е свил...
    и наблюдава... и пълзи измислен залез...
    и животът отминава."
    Хареса ми - особено този копнежник, който се е свил и наблюдава. Поздравления!
Предложения
: ??:??