18 sept 2012, 9:44

Набъбна споменът...

668 0 0

 

Набъбна споменът...

Разпука се...

Кърви...

Прелисти младостта...

Очи, съдби...

Втечнено влюбени, удавени почти...

И клетви вречени в зори...

Молитви към безкрая

за мигове, сравнени с рая...

И пролетно, зародишно, утробно...

Приятно, даже някак си удобно...

А споменът пълзи...

Докарва тук мъгли и дъжд, порой...

Крещящо празен...

Като след запой...

Събиране, разделяне, множене!

Математически безценен...

Строшено от двуколка колело.

Попарена трева...

Въпрос: защо?

И есенно, но цветно, плодородно...

Обичам те! „Мерси, подобно!”

Докопа ме тоз спомен...

И се сляхме...

От слънце ли, от сняг ли избледняхме.

Контури, сенки, силуети...

Безсъние...  от пътища поети...

И цветове се сливат, става черно-бяло.

Предателство разтресе мойто тяло.

Кристалите се пръснаха, обрат...

и заживях... във паралелен свят...

Притихна споменът красив ... и се потули...

Като елха, изхвърлена през юли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Карагьозов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...