18 sept 2012, 9:44

Набъбна споменът...

667 0 0

 

Набъбна споменът...

Разпука се...

Кърви...

Прелисти младостта...

Очи, съдби...

Втечнено влюбени, удавени почти...

И клетви вречени в зори...

Молитви към безкрая

за мигове, сравнени с рая...

И пролетно, зародишно, утробно...

Приятно, даже някак си удобно...

А споменът пълзи...

Докарва тук мъгли и дъжд, порой...

Крещящо празен...

Като след запой...

Събиране, разделяне, множене!

Математически безценен...

Строшено от двуколка колело.

Попарена трева...

Въпрос: защо?

И есенно, но цветно, плодородно...

Обичам те! „Мерси, подобно!”

Докопа ме тоз спомен...

И се сляхме...

От слънце ли, от сняг ли избледняхме.

Контури, сенки, силуети...

Безсъние...  от пътища поети...

И цветове се сливат, става черно-бяло.

Предателство разтресе мойто тяло.

Кристалите се пръснаха, обрат...

и заживях... във паралелен свят...

Притихна споменът красив ... и се потули...

Като елха, изхвърлена през юли...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Карагьозов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...