18.09.2012 г., 9:44

Набъбна споменът...

669 0 0

 

Набъбна споменът...

Разпука се...

Кърви...

Прелисти младостта...

Очи, съдби...

Втечнено влюбени, удавени почти...

И клетви вречени в зори...

Молитви към безкрая

за мигове, сравнени с рая...

И пролетно, зародишно, утробно...

Приятно, даже някак си удобно...

А споменът пълзи...

Докарва тук мъгли и дъжд, порой...

Крещящо празен...

Като след запой...

Събиране, разделяне, множене!

Математически безценен...

Строшено от двуколка колело.

Попарена трева...

Въпрос: защо?

И есенно, но цветно, плодородно...

Обичам те! „Мерси, подобно!”

Докопа ме тоз спомен...

И се сляхме...

От слънце ли, от сняг ли избледняхме.

Контури, сенки, силуети...

Безсъние...  от пътища поети...

И цветове се сливат, става черно-бяло.

Предателство разтресе мойто тяло.

Кристалите се пръснаха, обрат...

и заживях... във паралелен свят...

Притихна споменът красив ... и се потули...

Като елха, изхвърлена през юли...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Карагьозов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...