Melanie (Елица Георгиева)
163 341
7 ene 2018, 22:11

Начална точка... 

  Poesía » De amor
572 1 6

Начална точка...

 

Една небрежна синева, по стъпките ми пак се сипе,

а в нея твойта тишина, като разсърден вятър вие.

Затворена стоя сама, във свойто тайно измерение,

по стари древни правила, напред вървя със нетърпение.

 

А ти ме следваш във дъжда, облечен в страх и недоверие,

Пробождаш ме като стрела неспирно мое вдъхновение.

Редя по стръмното цветя и с тиха нежност те опивам,

с любов прегърнала света, във джоба си аз все те скривам.

 

Прелял докрайно само в мен, покълваш като звезден пламък

и пак за вечност си спасен, преглъщам те – последен залък.

А после в нашта равнина, се скитаме немирно боси,

една извечна светлина, от нас небето ще си носи.

 

Отново ще си в страстен плен, на моята душа красива,

духът ти с моя озарен, в историята ни така щастлива.

Комети две на дълъг път, ще следват свойте коловози,

едно магическо сърце, до слънцето ще ни превози.

 

А там – от другата страна, ний с песента си ще изгреем,

в една магическа гора, душите си докрай ще слеем.

От пламъкът ни хвърковат, мечтата ни ще се досбъдне

и тоз безумен кръговрат, в начална точка ще ни върне.

 

07.01.2018г.

Елица

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

И песничката вдъхновител от филмчетата Дивергенти:
https://youtu.be/YvGp4yA2NgQ

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??