Начална точка...
Начална точка...
Една небрежна синева, по стъпките ми пак се сипе,
а в нея твойта тишина, като разсърден вятър вие.
Затворена стоя сама, във свойто тайно измерение,
по стари древни правила, напред вървя със нетърпение.
А ти ме следваш във дъжда, облечен в страх и недоверие,
Пробождаш ме като стрела неспирно мое вдъхновение.
Редя по стръмното цветя и с тиха нежност те опивам,
с любов прегърнала света, във джоба си аз все те скривам.
Прелял докрайно само в мен, покълваш като звезден пламък
и пак за вечност си спасен, преглъщам те – последен залък.
А после в нашта равнина, се скитаме немирно боси,
една извечна светлина, от нас небето ще си носи.
Отново ще си в страстен плен, на моята душа красива,
духът ти с моя озарен, в историята ни така щастлива.
Комети две на дълъг път, ще следват свойте коловози,
едно магическо сърце, до слънцето ще ни превози.
А там – от другата страна, ний с песента си ще изгреем,
в една магическа гора, душите си докрай ще слеем.
От пламъкът ни хвърковат, мечтата ни ще се досбъдне
и тоз безумен кръговрат, в начална точка ще ни върне.
07.01.2018г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
