Начална точка...
Една небрежна синева, по стъпките ми пак се сипе,
а в нея твойта тишина, като разсърден вятър вие.
Затворена стоя сама, във свойто тайно измерение,
по стари древни правила, напред вървя със нетърпение.
А ти ме следваш във дъжда, облечен в страх и недоверие,
Пробождаш ме като стрела неспирно мое вдъхновение.
Редя по стръмното цветя и с тиха нежност те опивам,
с любов прегърнала света, във джоба си аз все те скривам.
Прелял докрайно само в мен, покълваш като звезден пламък
и пак за вечност си спасен, преглъщам те – последен залък.
А после в нашта равнина, се скитаме немирно боси, ...