25 jun 2010, 20:24

Начало

  Poesía
812 0 6

Това е начало на ново начало,

изглежда, че често в живота грешим,

уж трябва да знаем и мислим, че знаем,

но, въпреки всичко, ужасно мълчим.

 

Защо са ни устни, които не пускат

нещата излишни извън наш'та плът

и, въпреки всичко, мълчат, жадно стискат

една капка обич, посипана с пръст.

 

И как ще се чуем, когато без думи

не можем и себе си да разберем?

Тогава защо ли, защо ли се чудим,

че аз нямам тебе и ти нямаш мен.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трудно е да го кажеш понякога...
    Да протегнеш ръка, да се върнеш.
    Да простиш...Не е изхода в бягството,
    но е лесно и бързо достига до дъното...

    Аплодисменти за вдъхновявящия стих!
  • хубаво е...много.
  • А аз все още се чудя на себе си защо не мога да се преборя със същото това себе си в моментите,в които трябва .Сигурно не съм си научила добре уроците...
  • Жени, аз не се чудя, себе си разбирам, но така естествено съвсем не е с повечето хора. За грешките си права - грешката е основно човешко качество. ☺ Стихотворението е "убийствено" хубаво и най-вече смислено и вярно.
  • да... защо ли...

    Хареса ми!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...