25 jun 2010, 20:24

Начало

  Poesía
819 0 6

Това е начало на ново начало,

изглежда, че често в живота грешим,

уж трябва да знаем и мислим, че знаем,

но, въпреки всичко, ужасно мълчим.

 

Защо са ни устни, които не пускат

нещата излишни извън наш'та плът

и, въпреки всичко, мълчат, жадно стискат

една капка обич, посипана с пръст.

 

И как ще се чуем, когато без думи

не можем и себе си да разберем?

Тогава защо ли, защо ли се чудим,

че аз нямам тебе и ти нямаш мен.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трудно е да го кажеш понякога...
    Да протегнеш ръка, да се върнеш.
    Да простиш...Не е изхода в бягството,
    но е лесно и бързо достига до дъното...

    Аплодисменти за вдъхновявящия стих!
  • хубаво е...много.
  • А аз все още се чудя на себе си защо не мога да се преборя със същото това себе си в моментите,в които трябва .Сигурно не съм си научила добре уроците...
  • Жени, аз не се чудя, себе си разбирам, но така естествено съвсем не е с повечето хора. За грешките си права - грешката е основно човешко качество. ☺ Стихотворението е "убийствено" хубаво и най-вече смислено и вярно.
  • да... защо ли...

    Хареса ми!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...