Това е начало на ново начало,
изглежда, че често в живота грешим,
уж трябва да знаем и мислим, че знаем,
но, въпреки всичко, ужасно мълчим.
Защо са ни устни, които не пускат
нещата излишни извън наш'та плът
и, въпреки всичко, мълчат, жадно стискат
една капка обич, посипана с пръст.
И как ще се чуем, когато без думи
не можем и себе си да разберем?
Тогава защо ли, защо ли се чудим,
че аз нямам тебе и ти нямаш мен.