niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
25.06.2010 г., 20:24 ч.

Начало 

  Поезия
635 0 6

Това е начало на ново начало,

изглежда, че често в живота грешим,

уж трябва да знаем и мислим, че знаем,

но, въпреки всичко, ужасно мълчим.

 

Защо са ни устни, които не пускат

нещата излишни извън наш'та плът

и, въпреки всичко, мълчат, жадно стискат

една капка обич, посипана с пръст.

 

И как ще се чуем, когато без думи

не можем и себе си да разберем?

Тогава защо ли, защо ли се чудим,

че аз нямам тебе и ти нямаш мен.



© Евгения Калъчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трудно е да го кажеш понякога...
    Да протегнеш ръка, да се върнеш.
    Да простиш...Не е изхода в бягството,
    но е лесно и бързо достига до дъното...

    Аплодисменти за вдъхновявящия стих!
  • хубаво е...много.
  • А аз все още се чудя на себе си защо не мога да се преборя със същото това себе си в моментите,в които трябва .Сигурно не съм си научила добре уроците...
  • Жени, аз не се чудя, себе си разбирам, но така естествено съвсем не е с повечето хора. За грешките си права - грешката е основно човешко качество. ☺ Стихотворението е "убийствено" хубаво и най-вече смислено и вярно.
  • да... защо ли...

    Хареса ми!
  • добър текст.
Предложения
: ??:??