Това е начало на ново начало,
изглежда, че често в живота грешим,
уж трябва да знаем и мислим, че знаем,
но, въпреки всичко, ужасно мълчим.
Защо са ни устни, които не пускат
нещата излишни извън наш'та плът
и, въпреки всичко, мълчат, жадно стискат
една капка обич, посипана с пръст.
И как ще се чуем, когато без думи
не можем и себе си да разберем?
Тогава защо ли, защо ли се чудим,
че аз нямам тебе и ти нямаш мен.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
