28 oct 2009, 22:26

Начало

726 0 0

Небесата вече разясняват се.

Облаците тежки се отдръпват.

Звездите в мрака бързо помръкват.

Дъждът сякаш спира и тъгата умира.

 

За нов ден се отваря небето.

Слънцето слиза, където

е най-тъмно и огрява морето.

Над океана застава, а светлината прогаря

дълбините безкрайни и красотите омайни.

 

Нов свят се ражда,

на хармония между небе и земя

и няма я вече нощта, тя тръгна си,

за да остане деня.

 

Господството на светлината нека царува.

Нейде тъмнината бързо потъва.

Сътворението сякаш сънува

как единството вече е дума,

значеща толкова много,

послание изпраща тя Богу.

 

Гръмотевици вече не властват.

Никого не могат да стряскат.

Небосводът разтвори се

и смисълът на всичко

обгърна света.

Поглед нагоре отправям сега

и знам, че това е мига.

 

Посоката е само една и тя е напред.

Назад не съществува и това е новият ред.

Гради се земята и с нея и ние.

Да не изоставаме, защото светът ще загине.

 

Инструментът на всичко нека да бъдем.

Около нас да пазим пръста.

Вървейки по пътя, макар и труден,

да увенчаем с победа деня.

 

 

И винаги ние да помним, че светлината

може да изгасне завчас,

ако не оставим нещо след нас.

 

 

Дата: 28 октомври 2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...