28.10.2009 г., 22:26

Начало

723 0 0

Небесата вече разясняват се.

Облаците тежки се отдръпват.

Звездите в мрака бързо помръкват.

Дъждът сякаш спира и тъгата умира.

 

За нов ден се отваря небето.

Слънцето слиза, където

е най-тъмно и огрява морето.

Над океана застава, а светлината прогаря

дълбините безкрайни и красотите омайни.

 

Нов свят се ражда,

на хармония между небе и земя

и няма я вече нощта, тя тръгна си,

за да остане деня.

 

Господството на светлината нека царува.

Нейде тъмнината бързо потъва.

Сътворението сякаш сънува

как единството вече е дума,

значеща толкова много,

послание изпраща тя Богу.

 

Гръмотевици вече не властват.

Никого не могат да стряскат.

Небосводът разтвори се

и смисълът на всичко

обгърна света.

Поглед нагоре отправям сега

и знам, че това е мига.

 

Посоката е само една и тя е напред.

Назад не съществува и това е новият ред.

Гради се земята и с нея и ние.

Да не изоставаме, защото светът ще загине.

 

Инструментът на всичко нека да бъдем.

Около нас да пазим пръста.

Вървейки по пътя, макар и труден,

да увенчаем с победа деня.

 

 

И винаги ние да помним, че светлината

може да изгасне завчас,

ако не оставим нещо след нас.

 

 

Дата: 28 октомври 2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...