Небесата вече разясняват се.
Облаците тежки се отдръпват.
Звездите в мрака бързо помръкват.
Дъждът сякаш спира и тъгата умира.
За нов ден се отваря небето.
Слънцето слиза, където
е най-тъмно и огрява морето.
Над океана застава, а светлината прогаря
дълбините безкрайни и красотите омайни.
Нов свят се ражда,
на хармония между небе и земя
и няма я вече нощта, тя тръгна си, ...