1 dic 2006, 0:10

Начало

  Poesía
890 0 1
Начало
Имало е време, когато си била щастлива,
Далеч в миналото, преди да срещнеш реалността.
И тогава мрак обви душата ти
И сядаш повече не ще да има светлина.
И точно в този миг... миг преди 
И последната капка надежда да падне
Отвори широко очи и виж
Красотата погрозняла
Доброто, станало лошо.
Всъщност, защо пък всичко да е лошо?
Затвори очи и си представи, 
Че знаеш къде точно се намираш ти.
А веднага след това се събуди 
И на същото място се озови!
На съдбата нищо не оставяй,
Сама си стани съдба и ще избираш
Само верният път на сърцето. 
Единствено на себе си разчитай
И “приятелите” не закриляй.
Не знаеш, когато ще той да те препъне,
По пътя, по които си поела. 
Живей с мечтите си, 
Но винаги ги ти постигай.
Дори живота ти смисъл да няма,
Потърси го и намери промяната!
Не се оставяй течението да те отнесе. 
Намери щастието, любовта, които те очакват.
Срещни човекът, роден само за теб...
И прочети стихотворението до край с него! 
Недей да спираш, недей да се колебаеш
Туй само ще ти попречи да стигнеш,
До там, където си решила.
Пътят е пред теб, вече няма спиране назад
Дори не можеш да се обърнеш. 
Забрави онова, което си била.
Вече си нов човек... силен... смел.
Никой не може да ти се опре.
Това е само началото на една нова история,
А краят й... Той зависи само от теб. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дилянка,това клони повече към есетата, а не към стиховете.
    Иначе си вложила чувства,но...опитай и го подреди - има си начини!
    Успех!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...