1.12.2006 г., 0:10

Начало

894 0 1
Начало
Имало е време, когато си била щастлива,
Далеч в миналото, преди да срещнеш реалността.
И тогава мрак обви душата ти
И сядаш повече не ще да има светлина.
И точно в този миг... миг преди 
И последната капка надежда да падне
Отвори широко очи и виж
Красотата погрозняла
Доброто, станало лошо.
Всъщност, защо пък всичко да е лошо?
Затвори очи и си представи, 
Че знаеш къде точно се намираш ти.
А веднага след това се събуди 
И на същото място се озови!
На съдбата нищо не оставяй,
Сама си стани съдба и ще избираш
Само верният път на сърцето. 
Единствено на себе си разчитай
И “приятелите” не закриляй.
Не знаеш, когато ще той да те препъне,
По пътя, по които си поела. 
Живей с мечтите си, 
Но винаги ги ти постигай.
Дори живота ти смисъл да няма,
Потърси го и намери промяната!
Не се оставяй течението да те отнесе. 
Намери щастието, любовта, които те очакват.
Срещни човекът, роден само за теб...
И прочети стихотворението до край с него! 
Недей да спираш, недей да се колебаеш
Туй само ще ти попречи да стигнеш,
До там, където си решила.
Пътят е пред теб, вече няма спиране назад
Дори не можеш да се обърнеш. 
Забрави онова, което си била.
Вече си нов човек... силен... смел.
Никой не може да ти се опре.
Това е само началото на една нова история,
А краят й... Той зависи само от теб. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дилянка,това клони повече към есетата, а не към стиховете.
    Иначе си вложила чувства,но...опитай и го подреди - има си начини!
    Успех!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...