1.12.2006 г., 0:10

Начало

891 0 1
Начало
Имало е време, когато си била щастлива,
Далеч в миналото, преди да срещнеш реалността.
И тогава мрак обви душата ти
И сядаш повече не ще да има светлина.
И точно в този миг... миг преди 
И последната капка надежда да падне
Отвори широко очи и виж
Красотата погрозняла
Доброто, станало лошо.
Всъщност, защо пък всичко да е лошо?
Затвори очи и си представи, 
Че знаеш къде точно се намираш ти.
А веднага след това се събуди 
И на същото място се озови!
На съдбата нищо не оставяй,
Сама си стани съдба и ще избираш
Само верният път на сърцето. 
Единствено на себе си разчитай
И “приятелите” не закриляй.
Не знаеш, когато ще той да те препъне,
По пътя, по които си поела. 
Живей с мечтите си, 
Но винаги ги ти постигай.
Дори живота ти смисъл да няма,
Потърси го и намери промяната!
Не се оставяй течението да те отнесе. 
Намери щастието, любовта, които те очакват.
Срещни човекът, роден само за теб...
И прочети стихотворението до край с него! 
Недей да спираш, недей да се колебаеш
Туй само ще ти попречи да стигнеш,
До там, където си решила.
Пътят е пред теб, вече няма спиране назад
Дори не можеш да се обърнеш. 
Забрави онова, което си била.
Вече си нов човек... силен... смел.
Никой не може да ти се опре.
Това е само началото на една нова история,
А краят й... Той зависи само от теб. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дилянка,това клони повече към есетата, а не към стиховете.
    Иначе си вложила чувства,но...опитай и го подреди - има си начини!
    Успех!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...